Съжалявам, Цезаре, че в Гетсиманска врява на събратя
снощи паднал е в прегръдките на сребърния си събрат,
пък и кой с пророчество сред хората в Юдея Го изпрати,
като знае, че с нищожния си дух тук всеки е богат?

В късото си време праведни послания пося наслука
и посипа живо слово в голата пустиня на греха,
но не вярвам, че в мравуняка на простолюдието тука
може да разчисти и след Второто пришествие леха.

Как да Го помилвам, като хората с двусмислици обърка
и това, което в полунощ ми каза доверчиво тук,
сигурно е разбираемо в градините на чужда мъка.
Тук човешката десница повече се кръсти на юмрук.

Мойте поданици виждат колкото магарешки копита,
но е важно да не чувстват раните по своите души.
Утре с двамата осъдени ще го прекарат през тълпите.
И навярно няма никой с вярата си да Го утеши.

И не зная двамата разбойници, разпънати край Него,
ще Му бъдат ли телохранители и в онзи свят отвъд,
но ще слезе, Цезаре, в пустинята такава змийска жега,
че ще се удави в мътната си пот и слънчевата плът.