Днес Го чакат Кръста, копието, гъбата и смъртни рани,
че присъдата му, Цезаре, от градския свещеник чух.
Тук Исус за хората неразбираем гостенин остана,
че живееше неподходящ за безпросветния им дух.

В пясъка на времето от дирите на толкова предтечи
в лековитата ни памет сякаш не остана и следа
и животът Му в часовника на мъртвото море изтече,
отбелязан с денонощен изгрев на пророческа звезда.

Мога да го отърва, но нямам дял от разприте им Божи.
Нека да направи чудо от заскитания Си живот
и на дървения Кръст ръцете примирено да положи,
и на друго място да намери истинския Си имот.

Болно ми е, че по тялото на снежния небесен мрамор
облакът на тленното кръстосва с разрушителния бяс
и се мятам в тежката просъница на земната си драма,
увенчана с мимолетната илюзия за римска власт