Четвърто писмо:
Поведат ли Го нататък радостните фарисейски стражи,
ще Му се покланят птици и ще никнат в пътя Му треви,
но и аз, най-сетне откровено свойта истина да кажа,
че е време в люлката на Бащиния сън да Си върви.
Тъй било му писано, защото из провинцията пуста
в примката на златна мълния човечеството онемя
и Христос през кървавия шепот от разкъсаните устни
опрости ни прашната бездушна глъч по нашата земя.
Цезаре, навярно Бог е майсторът на цялото ни време,
който с яки пръсти мрачните юзди на хаоса държи,
но не може хорския Спасител от Голгота да отнеме,
въпреки че трябваше ми в коледната пустош от лъжи.
Синият озон на крехката разлистена всемирна вяра
съживява пепелищата на вечния ни земен сплин
и съм сигурен, че Господ преднамерено обърна Зара,
цял живот да ни разкайва с мъките на Неговия Син.